„По пътеките към Шамбала“ е заглавието на нова книга на Румен Воденичаров. В нея той разказва за преживяването си като планинар в Хималаи, информират издателите от „Изток запад“.

Заедно със свои четирима приятели през 1983 г. Воденичаров изминава 700 км под седем осемхилядника, като преминават на превали над 5500 м по пътя на първия хималайски трекер Бил Тилман.

Легендата гласи, че някъде там се намира митичната страна Шамбала, населена със свръхмъдри махатми, посочват издателите. Разказват, че групата от петимата хималайски трекери не попада на входа към Шамбала. „Това не е била тяхната главна цел, защото за тях „пътят е целта“. А целта на тази книга е преживяното от тях сред добрите хора, изповядващи хиндуизъм и будизъм, да пребъде и да пренесе читателите в едно по-невинно, по-романтично, но и по-предизвикателно време“,

Плевенската поетеса Лалка Павлова представи две нови свои книги. Това стана в залата на художествената галерия Дарение „Колекция Светлин Русев” в града.

„Птица съм…“ е книга с избрана поезия, илюстрирана с 14 репродукции на художника Калин Павлов. Предговорът е на Банко П. Банков. В изданието са включени над 100 стихотворения и една поема, посветена на Плевен. Другата книга „Символистите…“ е с литературна критика.

„Тази вечер е моето юбилейно тържество. Наричам го така, защото през октомври навърших 75 години“, каза авторката.

Поместените в стихосбирката произведения са писани през последните 12 години, тъй като оттогава издавам само литературна критика. Първите 20 стихотворения носят посвещения на конкретни личности. Първото е посветено на Иван Гранитски и е със заглавие „Поетите“, каза ощ

Eвропейският ден на езиците се отбелязва за поредна година на 26 септември. Инициативата започва от 2001 г., обявена за Европейска година на езиците по инициатива на Съвета на Европа съвместно с Европейския съюз, за да се популяризира богатото езиково и културно разнообразие на Стария континент и да се насърчи изучаването на чужди езици във всяка възраст - за повишаване на междукултурното разбирателство.  

Мотото на Европейския ден на езиците за 2024 г. е "Езици за мир".

Езиците в Европа

Според данни от проучвания в Европа има около 225 местни езика. Петте езика, които са най-разпространени според броя на хората, за които те са майчини, са руски, немски, английски, френски и италиански. В повечето европейски държави обаче се използва ежедневно повече от един език. Изключения са малки държави като Лихтенщайн и Ватикана, но дори и на тези ме

Оля Стоянова ще представи новата си стихосбирка „Как ни спасяват природните закони“ на 21 ноември в „Клуб на пътешественика“. Това съобщават издателите от „Жанет 45“.

„Тази книга не търси ефектни изрази, защото е силна, не пищи за внимание, защото е дълбока, не се прави на авангардна, защото времето не я интересува. Това, което ни поднася, е вглеждане, емпатия, тишина. Припомня ни важното. Погрижва се за невидимите. Разхожда ни по света, за да ни върне към човешкото в нас. И все пак, как ни спасяват природните закони? Не ни спасяват. Но ни припомнят, че сме свободни да се спасим сами“, пише по повод стихосбирката поетесата Кристин Димитрова. Тя също се очаква да участва в представянето на книгата в „Клуб на пътешественика“.

„Как ни спасяват природните закони“ събира стихове, писани през последните

Празници на доминиканската литература в България среща български и доминикански писатели от днес до 6 октомври в София. Програмата, участниците и гостите на събитието бяха представени днес в столицата.

Организатори на събитието са Българският културен център в София със съдействието на Институт „Сервантес“, катедрата по „Испанистика“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ) и испанисти от Нов български университет (НБУ).

Откриването на празниците ще се състои тази вечер в пространството на Българския културен център. „Ще представим и една фотоизложба на Мануел Либре Отеро. В залата са поканени около 50-60 души, основно писатели, преводачи и литературни критици. Ще прочетем стихове и белетристика от нашите гости, очаква ни една приятна литературна вечер“, съобщи Христо Славов, управител на Българския културен